атентатор

Речник на българския език

атента̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. атента̀тори, м. Лице, което извършва атентат

Грешни изписвания (7)

  • атентатур
  • атинтатор
  • атинтатур
  • ътентатор
  • ътентатур
  • ътинтатор
  • ътинтатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. атен-та-тор
непълен член атен-та-то-ра
пълен член атен-та-то-рът
мн.ч. атен-та-то-ри
членувано атен-та-то-ри-те
бройна форма атен-та-то-ри
звателна форма атен-та-то-ре