атавизъм

Речник на българския език

атавѝзъм — съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Поява на белег в организъм на човек, животно или растение, който е съществувал и е бил свойствен на техните древни поколения.
прил. атавистѝчен, атавистѝчна, атавистѝчно, мн. атавистѝчни. Атавистичен страх.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • атавизам
  • атъвизам
  • атъвизъм
  • ътавизам
  • ътавизъм
  • ътъвизам
  • ътъвизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ата-ви-зъм
непълен член ата-виз-ма
пълен член ата-виз-мът
мн.ч. ата-виз-ми
членувано ата-виз-ми-те
бройна форма ата-ви-зъ-ма
звателна форма —

Връзки