астигматизъм

Речник на българския език

астигматѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Спец.
1. Във физиката — недостатък на леща, при който образът е неясен, защото снопът лъчи не се събира в една точка.
2. В медицината — недостатък на човешкото око, при който падащите лъчи не се събират в една точка върху ретината и зрението е неясно, образите се виждат изкривени.

Грешни изписвания (15)

  • астегматизам
  • астегматизъм
  • астегмътизам
  • астегмътизъм
  • астигматизам
  • астигмътизам
  • астигмътизъм
  • ъстегматизам
  • ъстегматизъм
  • ъстегмътизам
  • ъстегмътизъм
  • ъстигматизам
  • ъстигматизъм
  • ъстигмътизам
  • ъстигмътизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ас-тиг-ма-ти-зъм
непълен член ас-тиг-ма-тиз-ма
пълен член ас-тиг-ма-тиз-мът
мн.ч. ас-тиг-ма-тиз-ми
членувано ас-тиг-ма-тиз-ми-те
бройна форма ас-тиг-ма-ти-зъ-ма
звателна форма