ас — Речник на българския език

ас — съществително име, мъжки род (тип 1)

а̀сът, а̀са, мн. а̀сове, (два) а̀са, м. Карта за игра с един знак в средата; асо, туз.

а̀сът, а̀са, мн. а̀сове, м.
1. Опитен летец на изтребител, майстор във въздушни боеве.
2. Изтъкнат специалист, майстор в своята област.

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.