ас

Речник на българския език

ас съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

а̀сът, а̀са, мн. а̀сове, (два) а̀са, м. Карта за игра с един знак в средата; асо, туз.



а̀сът, а̀са, мн. а̀сове, м.
1. Опитен летец на изтребител, майстор във въздушни боеве.
2. Изтъкнат специалист, майстор в своята област.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ас
непълен член аса
пълен член асът
мн.ч. асо-ве
членувано асо-ве-те
бройна форма аса
звателна форма