архонт

Речник на българския език

архо̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. архо̀нти, м. ист.
1. В стара Гърция — висше длъжностно лице.
2. Във Византия и средновековна България — военачалник.

Грешни изписвания (1)

  • ърхонт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-хонт
непълен член ар-хон-та
пълен член ар-хон-тът
мн.ч. ар-хон-ти
членувано ар-хон-ти-те
бройна форма ар-хон-ти
звателна форма ар-хон-те