артикулация

Речник на българския език

артикула̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието — учленяване на говорните звукове.
2. В музиката — начин на изпълнение на тоновете.
прил. артикулацио̀нен, артикулацио̀нна, артикулацио̀нно, мн. артикулацио̀нни (в 1 знач.).

Грешни изписвания (47)

  • артеколацеа
  • артеколацеъ
  • артеколацея
  • артеколациа
  • артеколациъ
  • артеколация
  • артекулацеа
  • артекулацеъ
  • артекулацея
  • артекулациа
  • артекулациъ
  • артекулация
  • артиколацеа
  • артиколацеъ
  • артиколацея
  • артиколациа
  • артиколациъ
  • артиколация
  • артикулацеа
  • артикулацеъ
  • артикулацея
  • артикулациа
  • артикулациъ
  • ъртеколацеа
  • ъртеколацеъ
  • ъртеколацея
  • ъртеколациа
  • ъртеколациъ
  • ъртеколация
  • ъртекулацеа
  • ъртекулацеъ
  • ъртекулацея
  • ъртекулациа
  • ъртекулациъ
  • ъртекулация
  • ъртиколацеа
  • ъртиколацеъ
  • ъртиколацея
  • ъртиколациа
  • ъртиколациъ
  • ъртиколация
  • ъртикулацеа
  • ъртикулацеъ
  • ъртикулацея
  • ъртикулациа
  • ъртикулациъ
  • ъртикулация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-ти-ку-ла-ция
членувано ар-ти-ку-ла-ци-я-та
мн.ч. ар-ти-ку-ла-ции
членувано ар-ти-ку-ла-ци-и-те
звателна форма