артикула̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието — учленяване на говорните звукове.
2. В музиката — начин на изпълнение на тоновете.
прил. артикулацио̀нен, артикулацио̀нна, артикулацио̀нно, мн. артикулацио̀нни (в 1 знач.).
1. В езикознанието — учленяване на говорните звукове.
2. В музиката — начин на изпълнение на тоновете.
прил. артикулацио̀нен, артикулацио̀нна, артикулацио̀нно, мн. артикулацио̀нни (в 1 знач.).
Грешни изписвания (47)
- артеколацеа
- артеколацеъ
- артеколацея
- артеколациа
- артеколациъ
- артеколация
- артекулацеа
- артекулацеъ
- артекулацея
- артекулациа
- артекулациъ
- артекулация
- артиколацеа
- артиколацеъ
- артиколацея
- артиколациа
- артиколациъ
- артиколация
- артикулацеа
- артикулацеъ
- артикулацея
- артикулациа
- артикулациъ
- ъртеколацеа
- ъртеколацеъ
- ъртеколацея
- ъртеколациа
- ъртеколациъ
- ъртеколация
- ъртекулацеа
- ъртекулацеъ
- ъртекулацея
- ъртекулациа
- ъртекулациъ
- ъртекулация
- ъртиколацеа
- ъртиколацеъ
- ъртиколацея
- ъртиколациа
- ъртиколациъ
- ъртиколация
- ъртикулацеа
- ъртикулацеъ
- ъртикулацея
- ъртикулациа
- ъртикулациъ
- ъртикулация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ар-ти-ку-ла-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ар-ти-ку-ла-ци-я-та | |
| мн.ч. | ар-ти-ку-ла-ции | |
| членувано | ар-ти-ку-ла-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |