аритмия

Речник на българския език

арѝтмия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — нарушение на нормалната дейност на сърцето, което се изразява в неравномерно редуване на сърдечните удари.

Грешни изписвания (11)

  • аритмеа
  • аритмеъ
  • аритмея
  • аритмиа
  • аритмиъ
  • ъритмеа
  • ъритмеъ
  • ъритмея
  • ъритмиа
  • ъритмиъ
  • ъритмия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. арит-мия
членувано арит-ми-я-та
мн.ч. арит-мии
членувано арит-ми-и-те
звателна форма