арендатор

Речник на българския език

аренда̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. аренда̀тори, м. Лице, което взема и използва недвижим имот под аренда.

Грешни изписвания (7)

  • арендатур
  • ариндатор
  • ариндатур
  • ърендатор
  • ърендатур
  • ъриндатор
  • ъриндатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. арен-да-тор
непълен член арен-да-то-ра
пълен член арен-да-то-рът
мн.ч. арен-да-то-ри
членувано арен-да-то-ри-те
бройна форма арен-да-то-ри
звателна форма арен-да-то-ре