апоплектик

Речник на българския език

апоплектик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апоп-лек-тик
непълен член апоп-лек-ти-ка
пълен член апоп-лек-ти-кът
мн.ч. апоп-лек-ти-ци
членувано апоп-лек-ти-ци-те
бройна форма апоп-лек-ти-ци
звателна форма апоп-лек-ти-ко