антренце

Речник на българския език

антренце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-т-рен-це
членувано ан-т-рен-це-то
мн.ч. ан-т-рен-ца
членувано ан-т-рен-ца-та