антология

Речник на българския език

антоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. антоло̀гии, ж. Сборник с избрани художествени произведения от разни автори.

Грешни изписвания (23)

  • антологеа
  • антологеъ
  • антологея
  • антологиа
  • антологиъ
  • антулогеа
  • антулогеъ
  • антулогея
  • антулогиа
  • антулогиъ
  • антулогия
  • ънтологеа
  • ънтологеъ
  • ънтологея
  • ънтологиа
  • ънтологиъ
  • ънтология
  • ънтулогеа
  • ънтулогеъ
  • ънтулогея
  • ънтулогиа
  • ънтулогиъ
  • ънтулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-то-ло-гия
членувано ан-то-ло-ги-я-та
мн.ч. ан-то-ло-гии
членувано ан-то-ло-ги-и-те
звателна форма