антиномия

Речник на българския език

антино̀мия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. антино̀мии, ж. Спец. Във философията — противоречие между две взаимноизключващи се положения, които могат да бъдат логически доказани като еднакво правилни.

Грешни изписвания (23)

  • антеномеа
  • антеномеъ
  • антеномея
  • антеномиа
  • антеномиъ
  • антеномия
  • антиномеа
  • антиномеъ
  • антиномея
  • антиномиа
  • антиномиъ
  • ънтеномеа
  • ънтеномеъ
  • ънтеномея
  • ънтеномиа
  • ънтеномиъ
  • ънтеномия
  • ънтиномеа
  • ънтиномеъ
  • ънтиномея
  • ънтиномиа
  • ънтиномиъ
  • ънтиномия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-ти-но-мия
членувано ан-ти-но-ми-я-та
мн.ч. ан-ти-но-мии
членувано ан-ти-но-ми-и-те
звателна форма