антино̀мия
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. антино̀мии, ж. Спец. Във философията — противоречие между две взаимноизключващи се положения, които могат да бъдат логически доказани като еднакво правилни.
Грешни изписвания (23)
- антеномеа
- антеномеъ
- антеномея
- антеномиа
- антеномиъ
- антеномия
- антиномеа
- антиномеъ
- антиномея
- антиномиа
- антиномиъ
- ънтеномеа
- ънтеномеъ
- ънтеномея
- ънтеномиа
- ънтеномиъ
- ънтеномия
- ънтиномеа
- ънтиномеъ
- ънтиномея
- ънтиномиа
- ънтиномиъ
- ънтиномия
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ан-ти-но-мия | |
|---|---|---|
| членувано | ан-ти-но-ми-я-та | |
| мн.ч. | ан-ти-но-мии | |
| членувано | ан-ти-но-ми-и-те | |
| звателна форма | — | |