анотация

Речник на българския език

анота̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. анота̀ции, ж. Кратко изложение на съдържанието на книга, статия и под.

Грешни изписвания (23)

  • анотацеа
  • анотацеъ
  • анотацея
  • анотациа
  • анотациъ
  • анутацеа
  • анутацеъ
  • анутацея
  • анутациа
  • анутациъ
  • анутация
  • ънотацеа
  • ънотацеъ
  • ънотацея
  • ънотациа
  • ънотациъ
  • ънотация
  • ънутацеа
  • ънутацеъ
  • ънутацея
  • ънутациа
  • ънутациъ
  • ънутация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ано-та-ция
членувано ано-та-ци-я-та
мн.ч. ано-та-ции
членувано ано-та-ци-и-те
звателна форма