анимизъм

Речник на българския език

анимѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Първобитно вярване в съществуването на душа у всеки предмет.
прил. анимистѝчен, анимистѝчна, анимистѝчно, мн. анимистѝчни. Анимистична представа.

Грешни изписвания (7)

  • анемизам
  • анемизъм
  • анимизам
  • ънемизам
  • ънемизъм
  • ънимизам
  • ънимизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ани-ми-зъм
непълен член ани-миз-ма
пълен член ани-миз-мът
мн.ч. ани-миз-ми
членувано ани-миз-ми-те
бройна форма ани-ми-зъ-ма
звателна форма