анимация

Речник на българския език

анима̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Вид изкуство, което се занимава с теорията и практиката на рисуваните филми.
2. Съвкупност от рисунките в един рисуван филм.
прил. анимацио̀нен, анимацио̀нна, анимацио̀нно, мн. анимацио̀нни. Анимационен филм.

Грешни изписвания (23)

  • анемацеа
  • анемацеъ
  • анемацея
  • анемациа
  • анемациъ
  • анемация
  • анимацеа
  • анимацеъ
  • анимацея
  • анимациа
  • анимациъ
  • ънемацеа
  • ънемацеъ
  • ънемацея
  • ънемациа
  • ънемациъ
  • ънемация
  • ънимацеа
  • ънимацеъ
  • ънимацея
  • ънимациа
  • ънимациъ
  • ънимация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ани-ма-ция
членувано ани-ма-ци-я-та
мн.ч. ани-ма-ции
членувано ани-ма-ци-и-те
звателна форма