анахронизъм

Речник на българския език

анахронѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Нещо, което не съответства на времето си; отживелица.
прил. анахронѝчен, анахронѝчна, анахронѝчно, мн. анахронѝчни.

Грешни изписвания (15)

  • анахронизам
  • анахрунизам
  • анахрунизъм
  • анъхронизам
  • анъхронизъм
  • анъхрунизам
  • анъхрунизъм
  • ънахронизам
  • ънахронизъм
  • ънахрунизам
  • ънахрунизъм
  • ънъхронизам
  • ънъхронизъм
  • ънъхрунизам
  • ънъхрунизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. анах-ро-ни-зъм
непълен член анах-ро-низ-ма
пълен член анах-ро-низ-мът
мн.ч. анах-ро-низ-ми
членувано анах-ро-низ-ми-те
бройна форма анах-ро-ни-зъ-ма
звателна форма