анализатор

Речник на българския език

анализа̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. анализа̀тори, (два) анализа̀тора, м. Уред, апарат за извършване на анализ (във 2 знач.).

Грешни изписвания (15)

  • аналезатор
  • аналезатур
  • анализатур
  • анълезатор
  • анълезатур
  • анълизатор
  • анълизатур
  • ъналезатор
  • ъналезатур
  • ънализатор
  • ънализатур
  • ънълезатор
  • ънълезатур
  • ънълизатор
  • ънълизатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ана-ли-за-тор
непълен член ана-ли-за-то-ра
пълен член ана-ли-за-то-рът
мн.ч. ана-ли-за-то-ри
членувано ана-ли-за-то-ри-те
бройна форма ана-ли-за-то-ри
звателна форма ана-ли-за-то-ре