амбивалѐнтност
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
-тта̀, мн. няма, ж.
1. Книж. Двойнственост, двузначност, противоречивост.
— Интересно е, че… се оформят в него [младежа] като доминанти не идеите сами по себе си, не и емоциите, а една своеобразна амбивалентна идея — чувство. Л. Дилов, МСПА, 45.
2. Псих. Състояние, при което у някого се проявяват едновременно противоположни, взаимно изключващи се чувства или мисли за нещо, някого.
1. Книж. Двойнственост, двузначност, противоречивост.
— Интересно е, че… се оформят в него [младежа] като доминанти не идеите сами по себе си, не и емоциите, а една своеобразна амбивалентна идея — чувство. Л. Дилов, МСПА, 45.
2. Псих. Състояние, при което у някого се проявяват едновременно противоположни, взаимно изключващи се чувства или мисли за нещо, някого.
Етимология
От. лат. ambo „двама“ и valens, -ntis „имащ сила“ през нем. Ambivalenz.
Грешни изписвания (31)
- амбевалентност
- амбевалентнуст
- амбевълентност
- амбевълентнуст
- амбивалентнуст
- амбивълентност
- амбивълентнуст
- ъмбевалентност
- ъмбевалентнуст
- ъмбевълентност
- ъмбевълентнуст
- ъмбивалентност
- ъмбивалентнуст
- ъмбивълентност
- ъмбивълентнуст
- амбевалентнос
- амбевалентнус
- амбевълентнос
- амбевълентнус
- амбивалентнос
- амбивалентнус
- амбивълентнос
- амбивълентнус
- ъмбевалентнос
- ъмбевалентнус
- ъмбевълентнос
- ъмбевълентнус
- ъмбивалентнос
- ъмбивалентнус
- ъмбивълентнос
- ъмбивълентнус
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ам-би-ва-лен-т-ност | |
|---|---|---|
| членувано | ам-би-ва-лен-т-ност-та | |
| мн.ч. | ам-би-ва-лен-т-нос-ти | |
| членувано | ам-би-ва-лен-т-нос-ти-те | |
| звателна форма | — | |