алопеция

Речник на българския език

алопѐция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Липса или опадане на космите, най-често на главата (оплешивяване), на брадата, веждите, по-рядко по другите части на тялото. Може да бъде: вродена (а. congenital), преждевременна (а. prematura) и симптоматична, придобита (след инфекциозни заболявания, ендокринни нарушения, химиотерапия и др. ).

Грешни изписвания (23)

  • алопециъ
  • алопецеа
  • алопецеъ
  • алопецея
  • алопециа
  • алупецеа
  • алупецеъ
  • алупецея
  • алупециа
  • алупециъ
  • алупеция
  • ълопецеа
  • ълопецеъ
  • ълопецея
  • ълопециа
  • ълопециъ
  • ълопеция
  • ълупецеа
  • ълупецеъ
  • ълупецея
  • ълупециа
  • ълупециъ
  • ълупеция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ало-пе-ция
членувано ало-пе-ци-я-та
мн.ч. ало-пе-ции
членувано ало-пе-ци-и-те
звателна форма