алокуция

Речник на българския език

алоку̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж. Книж. Кратко слово, обикн. официално тържествено.

Етимология

От. лат. allocutio

Грешни изписвания (23)

  • алокуцеа
  • алокуцеъ
  • алокуцея
  • алокуциа
  • алокуциъ
  • алукуцеа
  • алукуцеъ
  • алукуцея
  • алукуциа
  • алукуциъ
  • алукуция
  • ълокуцеа
  • ълокуцеъ
  • ълокуцея
  • ълокуциа
  • ълокуциъ
  • ълокуция
  • ълукуцеа
  • ълукуцеъ
  • ълукуцея
  • ълукуциа
  • ълукуциъ
  • ълукуция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ало-ку-ция
членувано ало-ку-ци-я-та
мн.ч. ало-ку-ции
членувано ало-ку-ци-и-те
звателна форма