алитера̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. алитера̀ции, ж. Спец. В литературата — повторение на едни и същи или близки по звучене съгласни звукове, което се използва като поетическо средство.
Грешни изписвания (47)
- алетерацеа
- алетерацеъ
- алетерацея
- алетерациа
- алетерациъ
- алетерация
- алетирацеа
- алетирацеъ
- алетирацея
- алетирациа
- алетирациъ
- алетирация
- алитерацеа
- алитерацеъ
- алитерацея
- алитерациа
- алитерациъ
- алитирацеа
- алитирацеъ
- алитирацея
- алитирациа
- алитирациъ
- алитирация
- ълетерацеа
- ълетерацеъ
- ълетерацея
- ълетерациа
- ълетерациъ
- ълетерация
- ълетирацеа
- ълетирацеъ
- ълетирацея
- ълетирациа
- ълетирациъ
- ълетирация
- ълитерацеа
- ълитерацеъ
- ълитерацея
- ълитерациа
- ълитерациъ
- ълитерация
- ълитирацеа
- ълитирацеъ
- ълитирацея
- ълитирациа
- ълитирациъ
- ълитирация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | али-те-ра-ция | |
|---|---|---|
| членувано | али-те-ра-ци-я-та | |
| мн.ч. | али-те-ра-ции | |
| членувано | али-те-ра-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |