алегория

Речник на българския език

алего̀рия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. алего̀рии, ж. Спец. В литературата — поетически образ, който се създава, като се описва един конкретен предмет, а се подразбира друг; иносказание.
прил. алегорѝчен, алегорѝчна, алегорѝчно, мн. алегорѝчни. Алегоричен смисъл.

Грешни изписвания (23)

  • алегореа
  • алегореъ
  • алегорея
  • алегориа
  • алегориъ
  • алигореа
  • алигореъ
  • алигорея
  • алигориа
  • алигориъ
  • алигория
  • ълегореа
  • ълегореъ
  • ълегорея
  • ълегориа
  • ълегориъ
  • ълегория
  • ълигореа
  • ълигореъ
  • ълигорея
  • ълигориа
  • ълигориъ
  • ълигория

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. але-го-рия
членувано але-го-ри-я-та
мн.ч. але-го-рии
членувано але-го-ри-и-те
звателна форма