акумулация

Речник на българския език

акумула̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Натрупване, събиране. Акумулация на енергия.

Грешни изписвания (47)

  • акомолацеа
  • акомолацеъ
  • акомолацея
  • акомолациа
  • акомолациъ
  • акомолация
  • акомулацеа
  • акомулацеъ
  • акомулацея
  • акомулациа
  • акомулациъ
  • акомулация
  • акумолацеа
  • акумолацеъ
  • акумолацея
  • акумолациа
  • акумолациъ
  • акумолация
  • акумулацеа
  • акумулацеъ
  • акумулацея
  • акумулациа
  • акумулациъ
  • ъкомолацеа
  • ъкомолацеъ
  • ъкомолацея
  • ъкомолациа
  • ъкомолациъ
  • ъкомолация
  • ъкомулацеа
  • ъкомулацеъ
  • ъкомулацея
  • ъкомулациа
  • ъкомулациъ
  • ъкомулация
  • ъкумолацеа
  • ъкумолацеъ
  • ъкумолацея
  • ъкумолациа
  • ъкумолациъ
  • ъкумолация
  • ъкумулацеа
  • ъкумулацеъ
  • ъкумулацея
  • ъкумулациа
  • ъкумулациъ
  • ъкумулация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аку-му-ла-ция
членувано аку-му-ла-ци-я-та
мн.ч. аку-му-ла-ции
членувано аку-му-ла-ци-и-те
звателна форма