акомодация

Речник на българския език

акомода̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Приспособяване. • Акомодация на окото. Спец. Способност на окото да се приспособява за виждане на предмети, намиращи се на различно разстояние от него.

Грешни изписвания (47)

  • акомодацеа
  • акомодацеъ
  • акомодацея
  • акомодациа
  • акомодациъ
  • акомудацеа
  • акомудацеъ
  • акомудацея
  • акомудациа
  • акомудациъ
  • акомудация
  • акумодацеа
  • акумодацеъ
  • акумодацея
  • акумодациа
  • акумодациъ
  • акумодация
  • акумудацеа
  • акумудацеъ
  • акумудацея
  • акумудациа
  • акумудациъ
  • акумудация
  • ъкомодацеа
  • ъкомодацеъ
  • ъкомодацея
  • ъкомодациа
  • ъкомодациъ
  • ъкомодация
  • ъкомудацеа
  • ъкомудацеъ
  • ъкомудацея
  • ъкомудациа
  • ъкомудациъ
  • ъкомудация
  • ъкумодацеа
  • ъкумодацеъ
  • ъкумодацея
  • ъкумодациа
  • ъкумодациъ
  • ъкумодация
  • ъкумудацеа
  • ъкумудацеъ
  • ъкумудацея
  • ъкумудациа
  • ъкумудациъ
  • ъкумудация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ако-мо-да-ция
членувано ако-мо-да-ци-я-та
мн.ч. ако-мо-да-ции
членувано ако-мо-да-ци-и-те
звателна форма