акламация

Речник на българския език

аклама̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (23)

  • акламацеа
  • акламацеъ
  • акламацея
  • акламациа
  • акламациъ
  • аклъмацеа
  • аклъмацеъ
  • аклъмацея
  • аклъмациа
  • аклъмациъ
  • аклъмация
  • ъкламацеа
  • ъкламацеъ
  • ъкламацея
  • ъкламациа
  • ъкламациъ
  • ъкламация
  • ъклъмацеа
  • ъклъмацеъ
  • ъклъмацея
  • ъклъмациа
  • ъклъмациъ
  • ъклъмация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ак-ла-ма-ция
членувано ак-ла-ма-ци-я-та
мн.ч. ак-ла-ма-ции
членувано ак-ла-ма-ци-и-те
звателна форма