аз

Речник на българския език

аз — лично местоимение (тип 90) редактиране

Значение

вин. мѐне или съкр. мен, крат. ме, дат. остар. мѐне, крат. ми, лично мест. Употребява се за самопосочване от лицето, което говори. Аз ще остана вкъщи, а ти тръгвай. Мене ли търсите? Не ме оставяй сама! Помогни ми!

Грешни изписвания (1)

  • ас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

именителен падеж аз
винителен падеж
винителен падеж, кратка форма ме
дателен падеж
дателен падеж, предложна форма (на ?)
дателен падеж, кратка форма ми

Връзки