автоцентър

Речник на българския език

автоцентър съществително име, мъжки род (тип 9a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • афтоцентър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-цен-тър
непълен член ав-то-цен-тъ-ра
пълен член ав-то-цен-тъ-рът
мн.ч. ав-то-цен-т-ро-ве
членувано ав-то-цен-т-ро-ве-те
бройна форма ав-то-цен-тъ-ра
звателна форма