автопочитател

Речник на българския език

автопочитател съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • афтопочитател

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-по-чи-та-тел
непълен член ав-то-по-чи-та-те-ля
пълен член ав-то-по-чи-та-те-лят
мн.ч. ав-то-по-чи-та-те-ли
членувано ав-то-по-чи-та-те-ли-те
бройна форма ав-то-по-чи-та-те-ли
звателна форма ав-то-по-чи-та-те-лю