автономност

Речник на българския език

автоно̀мност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (16)

  • автономнос
  • автономнус
  • автуномнос
  • автуномнус
  • афтономнос
  • афтономнус
  • афтуномнос
  • афтуномнус
  • ъвтономнос
  • ъвтономнус
  • ъвтуномнос
  • ъвтуномнус
  • ъфтономнос
  • ъфтономнус
  • ъфтуномнос
  • ъфтуномнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-ном-ност
членувано ав-то-ном-ност-та
мн.ч. ав-то-ном-нос-ти
членувано ав-то-ном-нос-ти-те
звателна форма