автоматичност

Речник на българския език

автоматѝчност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (32)

  • автоматичнос
  • автоматичнус
  • автомътичнос
  • автомътичнус
  • автуматичнос
  • автуматичнус
  • автумътичнос
  • автумътичнус
  • афтоматичнос
  • афтоматичнус
  • афтомътичнос
  • афтомътичнус
  • афтуматичнос
  • афтуматичнус
  • афтумътичнос
  • афтумътичнус
  • ъвтоматичнос
  • ъвтоматичнус
  • ъвтомътичнос
  • ъвтомътичнус
  • ъвтуматичнос
  • ъвтуматичнус
  • ъвтумътичнос
  • ъвтумътичнус
  • ъфтоматичнос
  • ъфтоматичнус
  • ъфтомътичнос
  • ъфтомътичнус
  • ъфтуматичнос
  • ъфтуматичнус
  • ъфтумътичнос
  • ъфтумътичнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-ма-тич-ност
членувано ав-то-ма-тич-ност-та
мн.ч. ав-то-ма-тич-нос-ти
членувано ав-то-ма-тич-нос-ти-те
звателна форма