автократор

Речник на българския език

автократор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • афтократор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-ток-ра-тор
непълен член ав-ток-ра-то-ра
пълен член ав-ток-ра-то-рът
мн.ч. ав-ток-ра-то-ри
членувано ав-ток-ра-то-ри-те
бройна форма ав-ток-ра-то-ри
звателна форма ав-ток-ра-то-ре