автокорекция

Речник на българския език

автокорекция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • автокорекциъ
  • афтокорекциъ
  • афтокорекция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-ко-рек-ция
членувано ав-то-ко-рек-ци-я-та
мн.ч. ав-то-ко-рек-ции
членувано ав-то-ко-рек-ци-и-те
звателна форма