автогол

Речник на българския език

автого̀л съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

мн. автого̀лове, (два) автого̀ла, м.
1. Спец. Гол, който играч вкарва в собствената си врата.
2. Прен. Разг. Трудно положение, неприятност, която сам си причинявам. Вкарвам си автогол.

Грешни изписвания (7)

  • автугол
  • афтогол
  • афтугол
  • ъвтогол
  • ъвтугол
  • ъфтогол
  • ъфтугол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-гол
непълен член ав-то-го-ла
пълен член ав-то-го-лът
мн.ч. ав-то-го-ло-ве
членувано ав-то-го-ло-ве-те
бройна форма ав-то-го-ла
звателна форма