автентикация

Речник на българския език

автентикация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • автентикациъ
  • афтентикациъ
  • афтентикация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-тен-ти-ка-ция
членувано ав-тен-ти-ка-ци-я-та
мн.ч. ав-тен-ти-ка-ции
членувано ав-тен-ти-ка-ци-и-те
звателна форма