авария

Речник на българския език

ава̀рия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. ава̀рии, ж.
1. Сериозна повреда на машина, съоръжение, устройство по време на работа или в движение.
2. Прен. Разг. Несполука, неуспех.
прил. аварѝен, аварѝйна, аварѝйно, мн. аварѝйни. Авариен изход. Аварийна служба.

Синоними

Грешни изписвания (11)

  • авареа
  • авареъ
  • аварея
  • авариа
  • авариъ
  • ъвареа
  • ъвареъ
  • ъварея
  • ъвариа
  • ъвариъ
  • ъвария

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ава-рия
членувано ава-ри-я-та
мн.ч. ава-рии
членувано ава-ри-и-те
звателна форма