авантюризъм

Речник на българския език

авантюрѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Склонност към авантюри.
прил. авантюристѝчен, авантюристѝчна, авантюристѝчно, мн. авантюристѝчни. Авантюристичен дух. Авантюристични действия.

Грешни изписвания (7)

  • авантюризам
  • авънтюризам
  • авънтюризъм
  • ъвантюризам
  • ъвантюризъм
  • ъвънтюризам
  • ъвънтюризъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аван-тю-ри-зъм
непълен член аван-тю-риз-ма
пълен член аван-тю-риз-мът
мн.ч. аван-тю-риз-ми
членувано аван-тю-риз-ми-те
бройна форма аван-тю-ри-зъ-ма
звателна форма