абат

Речник на българския език

аба̀т съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. аба̀ти, м.
1. Игумен на католически манастир.
2. Католически свещеник.

Грешни изписвания (1)

  • ъбат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. абат
непълен член аба-та
пълен член аба-тът
мн.ч. аба-ти
членувано аба-ти-те
бройна форма аба-ти
звателна форма аба-те