Чешма

Речник на българския език

1. чешма̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чешмѝ, ж.
1. Иззидано приспособление с направени чучури, по които тече вода. Край селото изградиха белокаменна чешма.
2. Отклонение от водопровод в жилище с кран за точене на вода.
3. Разг. Кранът на такова отклонение.
прил. чешмѐн и чешмя̀н, чешмѐна и чешмя̀на, чешмѐно и чешмя̀но, мн. чешмѐни и чешмя̀ни. Чешмяна вода.

Грешни изписвания (3)

  • чешмъ
  • чишма
  • чишмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чеш-ма
членувано чеш-ма-та
мн.ч. чеш-ми
членувано чеш-ми-те
звателна форма

2. Чешма̀ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Чешмъ
  • Чишма
  • Чишмъ