Череша

Речник на българския език

1. черѐша съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. черѐши, ж.
1. Дърво, което ражда топчести тъмножълти до червени плодове с костилка, закрепени на дълги дръжки. Ранна череша.
2. Плодът от това дърво. Сладко от бели череши.
прил. черѐшов и черешо̀в, черѐшова и черешо̀ва, черѐшово и черешо̀во, мн. черѐшови и черешо̀ви. Черешова градина.
Черешово топче. — Огнестрелно оръжие, направено от черешови трупи по време на Априлското въстание (1876 г.).

Грешни изписвания (3)

  • черешъ
  • чиреша
  • чирешъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-ре-ша
членувано че-ре-ша-та
мн.ч. че-ре-ши
членувано че-ре-ши-те
звателна форма

2. Черѐша географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Черешъ
  • Чиреша
  • Чирешъ