Червен

Речник на българския език

1. червѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

червѐна, червѐно, мн. червѐни, прил.
1. Който има цвят на кръв. Червена рокля. Червено вино.
2. Който се отнася до комунистическите идеи.
Червен вятър. — Инфекциозно заболяване, при което се появява характерен червен обрив.
Червен кръст. — Международна здравна организация за подпомагане на пострадали при войни или бедствия.
Червена книга. — Книга, в която са записани растения и животни, които са на изчезване.
Червен лук. — Лук кромид.
Червен пипер. — Прахообразна подправка от смлени изсушени пиперки.
Червен гигант. — Звезда, в чието ядро протичат термоядрени реакции с отделяне на енергия, свързана с превръщането на водорода в хелий.
Червени кръвни телца.Спец. Еритроцити кръвни клетки, които съдържат хемоглобин.
Червени бригади. — Италианска престъпна организация с левичарски уклон, създадена през 70-те год. на ХХ в.
Давам/показвам червен картон. 1. — В спорта изгонвам футболист за грубо нарушаване на правилата.
2. Прен. Ирон. Изгонвам.

Грешни изписвания (1)

  • чирвен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чер-вен
непълен член чер-ве-ния
пълен член чер-ве-ни-ят
ж. р. чер-ве-на
членувано чер-ве-на-та
ср. р. чер-ве-но
членувано чер-ве-но-то
мн. ч. чер-ве-ни
членувано чер-ве-ни-те

2. Червѐн географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Чирвен

3. червен — мин. страд. прич. м. р.

червен е производна форма на червя (мин. страд. прич. м. р.).