1.
темену̀га
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. темену̀ги, ж.
1. Пролетно горско цвете с ароматни виолетови или бели цветчета.
2. Градинско цвете с по-едри цветове с подобна форма, но без мирис.
3. Пролетно и лятно полско цвете с пъстри цветове без мирис.
същ. умал. темену̀жка, мн. темену̀жки, ж.
прил. темену̀гов, темену̀гова, темену̀гово, мн. темену̀гови.
1. Пролетно горско цвете с ароматни виолетови или бели цветчета.
2. Градинско цвете с по-едри цветове с подобна форма, но без мирис.
3. Пролетно и лятно полско цвете с пъстри цветове без мирис.
същ. умал. темену̀жка, мн. темену̀жки, ж.
прил. темену̀гов, темену̀гова, темену̀гово, мн. темену̀гови.
Грешни изписвания (7)
- теменугъ
- теминуга
- теминугъ
- тименуга
- тименугъ
- тиминуга
- тиминугъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | те-ме-ну-га | |
|---|---|---|
| членувано | те-ме-ну-га-та | |
| мн.ч. | те-ме-ну-ги | |
| членувано | те-ме-ну-ги-те | |
| звателна форма | — | |
2.
Темену̀га
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (7)
- Теменугъ
- Теминуга
- Теминугъ
- Тименуга
- Тименугъ
- Тиминуга
- Тиминугъ