Селище

Речник на българския език

1. сѐлище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. селища, ср.
1. Населено място.
2. Разг. Парцел в населено място, застроен или предвиден за строеж.

Грешни изписвания (2)

  • селиште
  • селеще

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ли-ще
членувано се-ли-ще-то
мн.ч. се-ли-ща
членувано се-ли-ща-та

2. Сѐлище географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Селеште
  • Селешти
  • Селеще
  • Селещи
  • Селиште
  • Селишти
  • Селищи