Поля

Речник на българския език

1. Поля̀ лично име (тип 207) редактиране

Значение

Грешни изписвания (4)

  • Полйа
  • Полйъ
  • Пулйа
  • Пулйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма
женска форма По-ля

2. поля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поля е производна форма на полея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поля е производна форма на полея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поля е производна форма на полея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. поля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поля е производна форма на полея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).