ЕТЕР

Речник на българския език

ѐтер — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В химията — лесноизпаряваща се безцветна течност, която се използва в химията като разтворител, а в медицината — за упойка и дезинфекция.

Грешни изписвания (1)

  • етир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. етер
непълен член ете-ра
пълен член ете-рът
мн.ч. ете-ри
членувано ете-ри-те
бройна форма ете-ра
звателна форма —

Връзки