ЕПИФОРА

Речник на българския език

епифора съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мед. Изтичане на сълзи поради увеличено слъзообразуване или нарушена проходимост на слъзните пътища.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-фо-ра
членувано епи-фо-ра-та
мн.ч. епи-фо-ри
членувано епи-фо-ри-те
звателна форма