хоругва

Речник на българския език

хору̀гва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. хору̀гви, ж. Спец. Църковно знаме, с което се водят шествията при различни обреди.

Грешни изписвания (3)

  • хоругвъ
  • хуругва
  • хуругвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-руг-ва
членувано хо-руг-ва-та
мн.ч. хо-руг-ви
членувано хо-руг-ви-те
звателна форма