футбол

Речник на българския език

фу̀тбол съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Колективна спортна игра с топка, която състезателите, разделени в два отбора, се опитват да вкарат в противниковата врата, без да я пипат с ръце.
прил. фу̀тболен, фу̀тболна, фу̀тболно, мн. фу̀тболни. Футболно първенство.

Грешни изписвания (1)

  • футбул

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фут-бол
непълен член фут-бо-ла
пълен член фут-бо-лът
мн.ч. фут-бо-ли
членувано фут-бо-ли-те
бройна форма фут-бо-ла
звателна форма