соба

Речник на българския език

со̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. соби, ж. Диал.
1. Печка.
2. Стая за спане.

Грешни изписвания (1)

  • собъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. со-ба
членувано со-ба-та
мн.ч. со-би
членувано со-би-те
звателна форма