локум

Речник на българския език

локу̀м съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. локу̀ми, (два) локу̀ма, м.
1. Само ед. Сладкарско изделие, приготвено от нишесте, захар и др., обикн. във форма на малки блокчета.
2. Порция от това изделие. Два локума. Кутия с десет локума.
прил. локу̀мен, локу̀мена, локу̀мено, мн. локу̀мени. Локумена вафла.
същ. умал. локу̀мче, мн. локу̀мчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • лукум

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-кум
непълен член ло-ку-ма
пълен член ло-ку-мът
мн.ч. ло-ку-ми
членувано ло-ку-ми-те
бройна форма ло-ку-ма
звателна форма