коран

Речник на българския език

кора̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Свещена книга на мюсюлманите, която съдържа религиозното учение на Мохамед. Чета Корана.

Грешни изписвания (1)

  • куран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ран
непълен член ко-ра-на
пълен член ко-ра-нът
мн.ч. ко-ра-ни
членувано ко-ра-ни-те
бройна форма ко-ра-на
звателна форма —

Връзки